Както капят листи пожълтели,
както се пласти мъгла навън,
тъй във мене мисли полудели
грабват моя ден и моя сън.

Зимата ще ме завари будна –
търсеща и влюбена дори.
Не очаквам да се случи чудо,
просто вярвам, че ще ми върви.

Снежните пътеки ме привличат –
първи стъпки да оставя в тях.
Някой подир мен да се затича –
песен да му стана. И мечта...

Красиво!

Благодаря, Лорче! Радвам се, че се запознахме. :)
Поздрави!